Къде е щастието?
Превод от португалски
Послание, изпратено от потребителя Алан Рибейро Фернандеш.
Никога в историята на човечеството не сме имали такъв комфорт и ресурси на наше разположение както днес. Хората имат възможност да учат, да имат по-добро бъдеще; имаме много неща, които по-рано са били предмети на богаташите; имаме възможността да отидем където поискаме без да излизаме от домовете си. И големият въпрос е : щом имаме такива ресурси и комфорт на наше разположение, защо хората са толкова нещастни?
Замислете се за миг и ще откриете колко улеснения са донесли технологиите до наши дни. Благодарение на този напредък можем да бъдем по-здрави и дори да живеем повече. Защо тогава не се чувстваме по-щастливи отколкото нашите предци? Грешка ли има някъде?
На първо място, ще разберем, че нито едно от тези неща не може да утоли жаждата вътре в нас да обичаме и да бъдем обичани и че най-големият тумор на нашето време е липсата на любов. Все повече сме подтиквани да мислим, че това, което е важно, е аз да съм добре, моя комфорт, моето щастие; но, като оставяме другите настрана и забравяме Бог, губим същността на човешкия живот: взаимното споделяне и общуване с другите.
Хората започват да се хабят, за да спечелят външното; хабят кръв, пот и сълзи, за да спечелят вещи и проекти, но забравят да хранят сърцето си с насъщни неща като любовта, приятелството, молитвата, чувствата и надеждата.
Ние се нуждаем от това, което е външно, трябва да се храним, да имаме дом. Това са необходими неща, но голямата реалност е, че нищо от това не е извор на щастие и живот. Сърцето ни се нуждае от преживяванията с Бог, от вътрешния живот, от молитвата. Ние сме създадени за това и ако пренебрегваме тази наша същност, нищо няма да ни изглежда наистина добро. Колкото повече вървим в тази посока, толкова повече ще се разочароваме.
Вътрешният живот е извор на щастие, надеждата подхранва сърцето, срещите с Бога утоляват жаждата ни да бъдем щастливи. Знам, че звучи като пропаганда, но колкото по-скоро потърсите това преживяване, ще видите, че това е живата и спасителна реалност.
Накрая, изразходваме толкова време, докато търсим това, което нямаме, че забравяме да ценим това, което имаме и което вече ни е било дадено – семейството, приятелите, небето!
