Solaris

Posted on 2 септември 2010. Filed under: moments, Reviews | Етикети:Соларис, филми |

Сетих се за това място, след като почетох малко скорошни неща у Серж.

Почти веднага се сетих за нещо, което ми се случи скоро и което не се случва особено често. Гледах филм, който ми хареса. Не че съм свръхпретенциозен зрител с високи изисквания. Просто филм или ми харесва или не. Или успява да задържи внимането ми или ме отегчава още в началото, колкото си иска да е хубав по-нататък. Като книгите.

Та, филмът беше Соларис. Даваха по един филмов канал и реших да го гледам, понеже същата привечер щях да съм си вкъщи и имах нерегуларно желание да гледам филм. Спомнях си също, че имах желание да го гледам в някакъв по-минал момент, който обаче с преминаването си беше завлякъл както спомена за съществуването на самия филм, така и желанието ми да го гледам. Нещо друго, тази пролет си свалих някакво електронно издание на оригинала на Станислав Лем, което мислех да подготвям за устния изпит по полски…

Филмът ми хареса – с липсата си на ефекти и тумба-лумба, с преплетеността на реалното и вече-не-реалното, изразено в спомените на героя, с опита на нереалното да се придаде реалност (визирам Рея, съпругата на главния герой). Може би и с психологизма си, ако той изобщо е налице, разбира се.

Ще се опитам и да перифразирам част от диалога на края: