Навън вали, за да направи въздуха, който дишам, влажен. За да е вън така влажно, както вътре в мен. И когато вървя по пътеките между дърветата, да, онези, където няма много хора, особено когато всички са се скрили от ситния дъжд, да чувам глухотата на стъпките си и да знам, че вървя под „дъжда“, дори и в града, извън него. Аз съм толкова зелен, колкото е тази „гора“ след залез. Топъл- като лъчите на слънцето, от което толкова се крия през деня, в подножието на планината. Шумен и тих като морето...
Posted by vilford on 22 юни 2009 at 10:28 pm
Зелена, любя те зелена…
Posted by Svetlina on 29 юни 2009 at 8:38 pm
Оптимист би казал: навън вали, за да не си сам във влажността си
Понеже коментирам със закъснение, знам си, че вече не вали, поне не толкова силно, нали
Posted by вили on 12 юли 2009 at 11:04 pm
И пак продължава да вали… И ъздуха е влажен, тежък. И всичко все още е зелено. Хубаво е зеленото, но ще шареното е още по-хубаво