Спирам днес да мисля
безкраен поглед в твоя мироглед.
Спирам днес да искам
днес да чувствам
безкраен танц, отключен силует…
Избирам да вървя все напред,
да искам да обърна поглед към теб,
да разпея думите ни в
разтворен кадър, одушевен.
В него скривам себе си
от жаркия пек,
преди да посърна
повече от върбата,
с която снощи шептях
в дълбоката просъница-втори-ден.
Още днес започвам.
Изпявам разгърнатите образи
с очите си, отворени в небето.
Обгръщащи моменти на
разтихващи думи.
Posted by вили on 29 май 2009 at 11:22 pm
Хубаво е.А днес пек нямаше, вятърът беше хладен и нямаше кой да танцува в дъжда.