В миг до мен достигна ароматът на поле- спомен от житно лято, полски цветя и сено.
(В него можеш да се скриеш, да се сгушиш… не е като одеялото, но е много живо- вплело в себе си песента на лятната нощ и щурците.)
Сетивата ми са завладяни от широтата на аромата, простора на синевата над него и облаците. Те дори и буреносни са красиви. Как идват откъм пранините- издигнати като крепостни стени в края на равнината. Небесни-кораби-дворци, с които стигаш до далечни и непознати светове. Величествени.
В ноздрите ми нахлуха и спомени, които тръгнаха да излизат изпод клепачите, след като бяхо докоснали струните по-надолу.
[...]
Posted by deni4ero on 19 февруари 2009 at 11:49 pm
размаза се със спомена … моя спомен …
Posted by вили on 20 февруари 2009 at 12:13 am
Топло, горещо лято! Дини, пъпеши и праскови. Ето това си представих докато четях…
Posted by Деби on 27 февруари 2009 at 6:53 pm
Надвечер. На село. Бабината къща. Смрачава се. На пейката на улицата съм. Студено ми е. Потръпвам. Но светлината на светулките ме стопля. В онова време, когато още ги имаше тези луминисцентни същества:-)…….
Posted by Svetlina on 28 февруари 2009 at 3:10 am
Добре дошли са винаги, обаче незнайно защо и при мен винаги нахлуват през прозореца, никога не предупреждават… пустите поля и шарената сянка на крайречните дръвчета… и ще те убия! Нали утре имам изпит и трябва да съм там и духом?! Първо ще ти издърпам ушите, после ще те убия!
Posted by Bunny on 6 март 2009 at 11:32 am
Много красиво…