Ἡ θάλασσα

Всяка вечер сме край морето. То бушува и с огромни вълни изяжда брега… последните тънки ивици плаж изчезват. Ако сме легнали на пясъка с хавлии, морето направо ни залива. Или сме на високи скали, близо до ръба, а нииско долу пак е морето. Бушува. Залива пясъците. Всяка вечер.

6 коментара to this post.

  1. Каква благодат в разгара на зимата! Да лежиш гол на пясъка и да ти е топло….

  2. Завиждам ти. Благородно, разбира се. :) И аз искам, и море, и слънце, и пясък, и вълните да ме заливат… Наслаждавай му се и заради нас. :D

  3. Съжалявам, но май няма да мога.^^ Не харесвам особено морето. Особено и изключително в сънищата си!
    Искам високи плата и планини, низини, долини и гори… облаци…

  4. Сигурен ли си? ;) Не харесваш морето, а сънуваш толкова истински и красиви сънища за него. Може би, дълбоко в себе си, всъщност го обичаш. :) Я разкажи за нещо друго, което не харесваш, но сънуваш. :D

  5. Повечето ми сънища са като втори ден- като си лягам и вече ззапочвам да усещав това, което чувствам в тях. Рядко са красиви. И чувството не е никак хубаво, освен ако не летя =)

  6. Още ли летиш насън?… Хм, не помня аз кога спрях…

Respond to this post