Всяка вечер сме край морето. То бушува и с огромни вълни изяжда брега… последните тънки ивици плаж изчезват. Ако сме легнали на пясъка с хавлии, морето направо ни залива. Или сме на високи скали, близо до ръба, а нииско долу пак е морето. Бушува. Залива пясъците. Всяка вечер.
Сънищата на Ѣрен
 | vilford на Моменти в чаша кафе |
 | вили на Моменти в чаша кафе |
 | ѣрен на Res Minores |
 | Серж на Res Minores |
 | fredelyn на Avril |
| ѣрен на Смъртта на блога |
 | bulpete на Смъртта на блога |
| vilford на Дюни |
 | Графът на Смъртта на блога |
| æren на Смъртта на блога |
Liked it here?
Why not try sites on the blogroll...
Каква благодат в разгара на зимата! Да лежиш гол на пясъка и да ти е топло….
вили
11 януари 2009
Завиждам ти. Благородно, разбира се.
И аз искам, и море, и слънце, и пясък, и вълните да ме заливат… Наслаждавай му се и заради нас. 
Mari-ana
12 януари 2009
Съжалявам, но май няма да мога.^^ Не харесвам особено морето. Особено и изключително в сънищата си!
Искам високи плата и планини, низини, долини и гори… облаци…
ѣрен
12 януари 2009
Сигурен ли си?
Не харесваш морето, а сънуваш толкова истински и красиви сънища за него. Може би, дълбоко в себе си, всъщност го обичаш. 
Я разкажи за нещо друго, което не харесваш, но сънуваш. 
Mari-ana
13 януари 2009
Повечето ми сънища са като втори ден- като си лягам и вече ззапочвам да усещав това, което чувствам в тях. Рядко са красиви. И чувството не е никак хубаво, освен ако не летя =)
ѣрен
13 януари 2009
Още ли летиш насън?… Хм, не помня аз кога спрях…
Val
16 януари 2009