Диалогът Разговорът е като танц. Два свята се докосват и се пускат по музиката, която направлява стъпките. И ако партньорът е добър, дори и с някое-друго настъпване, танцът може да е незабравимо удоволствие, при което и двете страни се обогатяват с част от съкровищата на другия.
Сънищата на Ѣрен
 | vilford на Моменти в чаша кафе |
 | вили на Моменти в чаша кафе |
 | ѣрен на Res Minores |
 | Серж на Res Minores |
 | fredelyn на Avril |
| ѣрен на Смъртта на блога |
 | bulpete на Смъртта на блога |
| vilford на Дюни |
 | Графът на Смъртта на блога |
| æren на Смъртта на блога |
Liked it here?
Why not try sites on the blogroll...
Много ми харесва!
shiona
10 януари 2009
Много точно казано…
Перфектното е да постигнеш всичко това с мълчание, защото с доста хора можеш да говориш, но със страшно малко- да мълчиш.
Xquisite
13 януари 2009
Съгласен. И разбира се, това е толкова така, колкото и не =)
ѣрен
14 януари 2009
Диалогът не винаги е вербален, Xquisite…
Val
16 януари 2009