Моменти в чаша кафе
Да бях си записвал писмата. Или да ги бях пращал до себе си поне. В кутията ми с музика затворих пухкави одеяла от листата тази есен.
От преподавателката по полски лъха на Полша. Стаята окло нея се оцветява в тъмно синьо. Става още малко по-уютно. И гористо.
В гората дърветата са стари и високи, между тях се промъква мъгла, а през нея- светлина. Сякаш по някоя пътека зад мен минават рицари. //Сутрин.
След упражненията за твърдите шушкави полски съгласни се чудя дали изобщо някога съм произнасял правилно тези в собствения си роден език.
Студеният вятър навън и слънцето са в някаква безумна схватка, от която листата от дърветата падат, покрусени.
Херодот е забавен. А вятърът- точно това, което ми трябваше.
Read Full Post | Make a Comment ( 2 so far )
